Сред хората, използващи мобилни телефони от няколко години се е зародил един мит – подслушването на мобилната комуникация, при това не на самите разговори, а на нашия живот, в помещенията, в които сме и т.н., дори когато телефонът ни е изключен. И макар този въпрос да изглежда доста странен в този материал, предстои да се разбере доколко наистина има възможност някой да подслушва разговорите ни през изключеният ни мобилен телефон.
По принцип всеки мобилен телефон притежава възможност за проследяване и подслушване на разговорите, особено в момента, когато устройството е включено. Става въпрос не за специално определен телефон на точно определен човек, защото тази заплаха е възможна за всеки. Подслушването може да става във всеки един момент при активация от спец службите или от достатъчно добре информирани хора. То става без използването на допълнителна апаратура и потребителят не може сам да забележи че е обект на тази злоупотреба. Тази възможност е секретна и всякакви нейни описания и документация на тази тема са достъпни само за спец службите. Подслушва се самата връзка, а не специално това, което става около нас.
Кой е измислил това действие и кой има достъп до него?
Текстът със законодателни актове, регламентиращи подслушването на телефонни преговори в хода на оперативни мероприятия и необходимите за това технически средства е достъпно за всеки в повечето страни. Не е особено трудно в мрежата да се намери описание на изискваните системи за съдействие в подобни мероприятия. Подслушването се осъществява в централните области на мрежата. След като средствата за подслушване е възможно да се използват във всеки телефон, то в такъв случай трябва да има и някакви спецификации, които да описват детайлите и принципа на тяхната работа. Веднъж след като специализираните служби успеят да използват тези възможности, то мобилните оператори имат поддръжка на функциите в своето оборудване. За това не е нужно всичко това да е засекретено, а най-вече да бъдат замесени.
Това са консорциумът на GSM, разработващ спецификации за тези средства за подслушване, но пазещ ги в тайна. От друга страна това са производителите на GSM-модули, които не произвеждат сами устройствата. Те трябва да притежава достъп до секретната спецификация на средствата за подслушване и да я реализират в продукцията си. Производителите на приложения за мобилната мрежа също трябва да имат достъп до секретната информация, а нейната точност е от особена важност, защото операторите на мобилна връзка създават мрежите си от оборудване от различни производители. Следват компаниите интеграторки, създаващи мобилната мрежа, операторите за мобилна връзка, които предоставят достъп до системата за подслушване, производителите на мобилни телефони, както и самите спец служби. Този списък може да бъде продължен, но дори в този си вид изглежда доста сложен. Все пак запазването на дадена информация в тайна предполага и че всички които са наясно мълчат никой излишен не знае. В същото време на пазара за мобилни технологии има доста жестока конкуренция и обезателно биха се намерили производители, създаващи телефони без функции за подслушване. Ето и стандартните функции на lawful interception:
Открито документирани
Поддръжката се реализира в комуникаторите
не се изисква никаква поддръжка от страна на производителите на телефони
Справят се отлично със задачи за подслушване на телефонни разговори на конкретен абонат.
Да предположим, че подобен глобален заговор за мълчание все пак съществува. Не е ясно как работи тази система. Доколкото това действие става скрито може да се предположи, че в телефона има алтернативна система за кодиране и запазване на информацията, която се предава по радио канала на някакви специални антени с помощта на система за модулация на радиовълните. Такова предположение не може да издържи на критиката. Първо модулите на съвременните телефони си приличат, използваните макросхеми и функции за тях са добре известни и описани. Ако такива средства за подслушване са вградени във всеки телефон, то това означава, че нито ентусиасти, разбиращи от телефони и модернизация, никой не би забелязал нещо подозрително в конструкцията на моделите. Но скриването на още един модул в телефона, по функционалност приличат на GSM приемопредвателя, е повече от невъзможно. Освен това предаването на подслушваната информация по алтернативен канал предполага и създаване на глобална мрежа от приемници, на чиито размери би завидял всеки оператор, а и остава отворен въпроса за финансирането на подобен проект. Всъщност има и теория която предполага, че телефоните разполагат със специален микрофон, който осъществява позвъняване на друг телефон при започване на разговор.
Хипотеза
Интересни са и някои други въпроси. Например защо наличието на активно повикване не се вижда на интерфейса на телефона? Обикновено това се обяснява с участието на производителя на мобилния телефон в глобален заговор. За щастие обаче не съществува възможност за предаване на активното съдържание на телефон, което да се реализира на някой друг такъв. Интересно е също така дали батерията на модела издържа при постоянно подслушване. Едва ли защото за едно повикване, което продължава само няколко часа батерията на повечето устройства се изхабява. Мястото на оператора е подозирани заради гласовите канали, които предлага, и които явно се използват за подслушване. Но от друга страна те не получават никакви средства за това, така че намесата им се поставя под съмнение. Освен това операторът изключва позвъняванията на номера от спец службите от всички вътрешни бази. Ако подслушвания се намира в зона на покритие от друга мрежа операторът допълнително поема разходите. Технически всичко това е осъществимо, но тогава не е ясна мотивацията на операторите. И все пак засега е ясно, че подслушвания на мобилни разговори има и за това са отговорни повече от една група хора това е сигурно. Теориите за вградени специални микрофони в мобилните телефони остава недоизяснена, но не се изключва и вероятността за намесата на външни лица в системата.