Пазарът за мобилни устройства се развива изключително бързо. За последните няколко години настъпи истински бум, пикът на който е именно през тази година и който ще продължи и през 2010-та година. Създателите на програмно осигуряване създават много и различни мобилни платформи, а повечето от тях, колкото и странно да изглежда са създадени на базата на Linux. Всяка от тях е по своему интересна и със сигурност заслужава внимание. В този материал ще разгледаме може би най-перспективната от тях-Google Android.

В края на 2007-ма година компанията Google за първи път съобщи за началото на работата върху създаването на платформа специално за мобилните устройства на базата на GNU/Linux. Едновременно с това решение започна и разработката на операционната система Android. Беше създадена и организацията Open Handset Alliance (OHA), в която се включиха производители на телефони, РС-та, чипове и дори някои оператори. Сред членовете на групата могат да се видят компании като HTC, Intel, Motorola, Qualcomm, Samsung, LG, T-Mobile, Nvidia, Wind River Systems и разбира се Google, която е и неин лидер. През месец август 2008-ма година OHA представи бета-версията на платформата, максимално приличаща на финалната, а първият стабилен анонс на Android 1.0 се състоя през октомври.

Малко след това компанията HTC демонстрира на вниманието на потребителите телефон, работещ на базата на Android — известният HTC Dream. Следващата версия на операционната система стана Android 1.5, появила се през 2009-та година и чийто главен и първи представител е Highscreen PP5420 също така Samsung Galaxy (i7500) и HTC Hero.

Архитектура на системата 

Google Android е операционна система, създадена на базата на GNU/Linux от версия 2.6 и представлява обединени в едно програми, включващи операционна система и основана на потребителски приложения. Ядрото на Linux се занимава с управлението на паметта, на всички процеси, на безопасността и освен това включва драйвърите на устройството и мрежовата подсистема. Ядрото на системата осигурява също така взаимодействието на стабилните части на програмната област с апаратните ресурси. Следващото ниво е библиотеката, която осигурява поддръжката на основни файлове, мултимедийни кодеци, алгоритми за шифриране и т.н. Тук от особена важност е браузерът LibWebCore (WebKit), който и един от ключовите преимущества на Android пред Symbian и Windows Mobile. Отделно си струва да се спомене и Android Runtime, включващ нестандартната виртуална Java-машина Dalvik, както и набор от основни приложения Core Libraries.  Application Framework пък е приложение, което дава възможност за използването на функционалността на други приложения и компоненти на системата. Тук се намират мениджърите на ресурсите, както и някои важни функции като например Content Providers, отговарящи за обмена на данни между приложенията. Най-високото ниво на програмата са потребителските приложения, които в началото бяха представени само от Java, но скоро бяха създадени и други като C/C++. Освен това в Google създадоха и приложението Simple, създадено на базата на BASIC и на модули позволяващи разработването на програми дори от хора, които не са специалисти. Това, което всъщност Android представлява е ядро Linux, виртуално устройство Dalvik и известно количество Java-приложения. Предимствата на платформата са очевидни-това са удобният и съвременен интерфейс, отсъствието на необходимост от лицензия, както и простотата на разработка на приложението. Всичко това я прави много подходщяза използване от производителите и от крайните потребители. Освен това през октомври миналата година Google представи и онлайн-магазин Android Market. До голяма степен услугата напомня на AppStore на Apple, с чиято помощ създателите могат да продават разработките си, а наличието на единна универсална среда за разпространение на програмата е само едно от многото преимущества на платформата.

Интерфейс на Android

След включването на системата се изобразява статуса, в който е включена служебна информация и копче за включване на приложенията. На екрана на устройството се показва голям часовник на фон, настройван от потребителя, а под него има няколко папки, водещи към различните приложения, с които разполага системата. Поддържа се сензорно управление. Потребителят може да настрои както фона на екрана, така и да добавя към него различни ефектни и мини-приложения. Превключването между тях се осъществява при движение на пръста по екрана в ляво или надясно. Говорейки за предимствата на Android трябва да се отбележи и откритостта на платформата и Простотата на разработка на приложенията. Компанията създателка на системата пое сериозно с работата  върху нея за устройствата си, съсредоточавайки усилията си върху обикновени интерфейс. Не е забравен и хубавият дизайн, който е сравним само с този на продуктите на Apple. Разбира се, Android има своите недостатъци като доста високите изисквания към мобилното устройство. Скоро Android няма да бъде използван бюджетни телефони, а изключение могат да станат единствено Samsung Galaxy (i7500).

Какво ново?

Трябва да се кажат и няколко думи за нововъведенията в последната стабилна версия 1.5 и очакваната такава 2.0 като най-важните промени в тях касаят:

-          поддръжката на вградена екранна клавиатура и ново API за разработка на алтернативни екранни клавиатури

-          Поддръжка на Bluetooth-профилите A2DP и AVRCP

-          Поддръжка на запис на видео с вградена камера и работа с микрофон

В Android 1.5 са реализирани доста важни функции, които не можеха да се използват в предишните версии. Особено критично това за малките компании производителки на мобилни устройства, които не могат да влагат много големи средства за разработката на платформа. Ето защо не е удивително, че след появата на тази версия количеството новини за нея рязко се покачи. Следващото голямо откриване ще бъде това на Android 2.0, но засега много от заявените за нея функции не присъстват. И все пак си струва да се отбележи поддръжката на multi touch, както и някои други важни моменти като системата за обобщаване на реч, лесен достъп до документи, автоматично резервно копиране на данни и поддръжка на VPN. Като цяло платформата се развива с бързи темпове и може да се каже, че засега тя е най-перспективна. Като нейни конкуренти се смятат Symbian и Windows Mobile, но по количеството продадени продукти, работещи на тяхна основа, в сравнение с тези, функциониращи с Android, то те съвсем не могат да бъдат смятани за лидеро. Други мобилни Linux-платформи са Maemo на компанията Trolltech, която беше купена от Nokia съвсем скоро и която е използвана в Nokia N900. Операционната система Moblin е създадена от Intel и е предназначена за работа с нетбуци и MID с процесор Intel Atom. Появата на прототипи на устройства с Moblin 2.0 пък беше истински фурор на Computex 2009 и това е платформата, която със сигурност може да конкурира Android.

С разгледаната операционна система комуникаторите, мобилните компютри и мобилните телефони ще станат много по-функционални. В момента Android е системата, към която има най-голям интерес и която предлага най-много възможности на потребителите.